Защо през Средновековието са били изгаряни вещиците

Защо през Средновековието са били изгаряни вещиците

Жените са обвинявани, че могат да чародействат още от древни времена. Например смъртното наказание за магьосничество е съществувало във Вавилон още през 2000 г. пр. н. е. Те са били подозрителни към предполагаемите магьосници в древността. Но никога борбата срещу вещиците не е била толкова масова и жестока, както в средновековна Европа.

През XV-XVII век пожарите на инквизицията пламнали почти в цяла Западна Европа, върху които били изгорени десетки хиляди жени, мъже и деца, обвинени в магьосничество. Какво предизвиква тази масова истерия?
Историците свързват това с факта, че именно в този исторически период икономическият модел на повечето западноевропейски държави престава да бъде ефективен, населението бързо обеднява и социалното напрежение нараства. Вълната от епидемии и болести само влошават ситуацията. Не е тайна, че хората често са склонни да обясняват тежкото си положение чрез намесата на отвъдни сили. Точно това се е случило и в онези трудни времена. Свещениците обявяват вещиците за съучастници на дявола и магьосничеството е приравнено на смъртен грях. За всички катаклизми и лични нещастия сега са обвинявани вещиците. Вярвало се е, че колкото повече от тях бъдат убити, толкова по-бързо живота на хората ще се подобри.

И ако през XII-XIII век екзекуцията на вещици е била все още доста рядко събитие, то от XIV век кланетата са станали масови. Има случаи, когато повече от 400 жени са били изгаряни едновременно на площадите. Ситуацията се влошава през 1484 г. , когато папа Инокентий VIII издава папска була – документ, с който започва лова на вещиците. Изгаряли ги навсякъде – във Франция, Белгия, Италия, но Германия се отличавала особено.
Някои съдии дори се състезават в броя на жертвите. Всеки, който по някакъв начин се различава от останалите жители, може да бъде пратен на огъня. Изгарят най-красивите, най-дебелите, слепи и сакати. Всички различия се считат за доказателство за заговор с дявола.

Но не само инквизицията бушува. Обикновените жители също изпращат жени на екзекуция. Така в херцогство Хесен един от трибуналите се оглавява от обикновен войник. И заедно със своите съдебни заседатели (обикновени селяни) той обрича хората да бъдат изгаряни за най-малката причина. Често с помощта на обвинения в магьосничество и доноси хората намират начин да се отърват от конкурентите си: лекарите елиминират своите съперници – по-успешните селски лечители, момичета изобличават по-красивите си съпернички и т.н. В лов на вещици са участвали както католици, така и протестанти. Дори са измислени начини за удължаване на агонията.

Някои медиевисти обаче са склонни да вярват, че по този начин инквизицията се е опитала да унищожи възникващия феминизъм. И в тази връзка, е най-известната екзекуция – на 30 май 1431 г. в Руан, когато Жана д’Арк, обвинена в магьосничество, е изгорена до смърт.

Едва в средата на 18-ти век процесите срещу вещици спират. Каква е причината за това? Нивото на образование постепенно нараства, условията на живот на човек се подобряват. В определени социални кръгове вярата в магьосничеството се смята за лоша форма. Знанията в областта на медицината се увеличават, което означава, че сега много от странностите на човешкото тяло са обяснени научно. Постепенно съдебните процеси срещу вещици се забраняват от закона.

Последната известна вещица е изгорена в Мексико през 1860 година. Историците са изчислили, че през Средновековието около 80 хиляди души са екзекутирани за магьосничество.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *