Лъсна истината за Биволь. Платени и фалшиви антигерои.

До този момент никога, по никакъв повод и по никакъв начин не излезе нито една грама, нито един документ, слух или каквато и да е „истина”, дори и под формата на “някой чул, а пък другия го казал” – за небеизвестния лидер на ДСБ Иван Костов и най-верния му антураж в статии на Атанас Чобанов. Така че непременно тази статия трябва да започне с човекът биволче Атанас Чобанов.

Кой е Атанас Чобанов?

Роден през 1968 г. в София. Атанас Чобанов е емигрант в Париж от 1991 г. В младежките си години е комсомолски секретар, а през 1989 кандидатства за членство в Българската комунистическа партия (БКП). Може би потресен от падането на режима на Тодор Живков, 2 години по-късно той заминава за Париж, където става емигрант. Прави отчаяни опити да се включи в политиката. За целта се умилквал около СДС и НДСВ, а сега е силен привърженик на Иван Костов, активист на ДСБ, затова лично той споменава многократно на различни хора, привърженик на „традиционното дясно“, както самия той го нарича. В статиите му в уебсайта Биволъ никога не ще срещнете писмен материал срещу Иван Костов., нито една грама. Като че ли през времето на криминалната приватизация на управлението на Костов посланици, дипломати, чужди служби и разузнавания са си бъркали в ушите. Да не споменем някои други по-злачни места. Няма и помен от Поли Пантев и Косьо Самоковеца,нито кой покровителства контрабандата им,  нито за битката между лагерите на Богомил Бонев и Иван Костов по онова време на всички пластове, въпреки че надали това е убегнало от външния поглед.  Грами за Костов и кохортата му в българския Уикилийкс няма. Няма и да има, като се има предвид пристрастията на човека, който се пъчи за разследващ, едва ли не последен, мохикан у нас – Атанас Чобанов, който преди време бе и кандидат за евродепутат на синята коалиция.

Екип от български журналисти пишат за една публикация на псевдо журналиста от 1 април – в която той пишел, че се завеждали дела срещу Борисов, Станишев, Овчаров, Румен Петков, Симеон Сакскобургготски, Милко Ковачев и Мирослав Севлиевски. Дори в първоаприлската публикация няма дума за зулумите на Иван Костов или на някой от СДС. Обърнете внимание отново, че той е от ДСБ, кой ли го спонсорира.

Характеризира се с пълна безидейност и склонност да паразитира върху чужди идеи, които присвоява и представя за свои. Това може да го види всеки, защото повечето изтичания са взети от сайта Уикилийкс. Прави няколко опита да създаде своя партия, но не успява да привлече симпатизанти – сред тези опити са „Е-партия” и Съюз на българите по света „Бъдеще”, от където лобира за по-строг доклад на ЕК към България.„Бъдеще” е регистрирана в Брюксел като лобистка организация. Имал контакти с български  и с чужди евродепутати. Техен човек например е бил депутатът Мартин Димитров (лидер на Съюза на демократичните сили (СДС) от 21 декември 2008 г. до 15 май 2012 г. и съпредседател на Синята коалиция.), но също Евгени Кирилов (от 1997 г. е член на Висшия съвет на БСП. През периода 2001-2005 г. е председател на комисията по външна политика и международни връзки на БСП. От 1999 до 2001 г. е член на Бюрото на групата на социалистите в Съвета на Европа)и Джоузеф Мускат от групата на социалистите (наскоро спечели изборите в Малта с лейбъристката си партия).

Политическите възгледи, които изповядва, видно от дописки и други документи, които е публикувал или изпращал до различни институции, са объркани, противоречиви и като цяло показват некомпетентност и недостатъчно познаване на политическите проблеми.

Малцината, които го познават в Париж твърдят, че Чобанов с измамни действия е придобил права върху вестничето „Парижки вести” и го използва главно като повод да събира спонсорства и дарения за собствената си издръжка. Сред българите във Франция, които поддържат връзки с българското посолство в Париж се говори, че Чобанов се е предлагал нееднократно за сътрудник на българските тайни служби, но след като за това не са му предложени финансови облаги, се е отказва и започва да злослови срещу тях.

Атанас Чобанов е блогър, журналист на свободна практика, създател на партии, независим кандидат за евродепутат и организатор на няколко срещи в „Червената къща” за медиите в България. Той и Асен Йорданов – син на поета Недялко Йорданов  и „разследващ“ журналист, който нашумя преди време покрай репресии заради няколко свои публикации, публикуват независимото издание “Биволъ”, също така участват в balkanleaks.eu, където в началото е бил оставен неговият имейл за контакт. Някои журналисти от разкрития.com обаче твърдят, че той не бил човекът зад сайта, а само бил … какво? Говорител?

Пред „Труд” Насето разкрива най-авторитетно, че balkanleak.eu бил създаден от „журналисти, специалисти по информационни технологии и други експерти, които не желаят да се афишират”. Неговата роля там, освен на говорител (нещо като планински декор по радиото), била също следствие от „заявен ангажимент в тази област още преди години”.

В България сме се нагледали на говорители, които много говорят, но нищо не казват. Този случай е същият – Атанас Чобанов беше попитан съвсем друго, но той тръгна да отговаря на въпроса кой стои зад сайта. Българският народ преди много векове е започнал да забелязва хора като него, затова е сътворил готова формула, която да го опише: „Гузен негонен бяга.”

Чобанов през 2004 г. е научен сътрудник в парижки университет – в лаборатория към Националния център за научни изследвания Модико. Всъщност Чобанов се занимава само с лингвистични изследвания в университет по отбраната в Нантер, става ясно обаче от описанието на програмата.Още в средата на 90-те прави опити да се върне към България и да влезе в „голямата игра“.

В друга статия се разказва за:

„Неотдавна за Чобанов се появиха съмнения, че е в особено близки отно­шения с пресаташето на „Минков Брадърс“ и „Вин­пром Карнобат“ Ваня Мил­чева. Публикувани бяха разследвания, в които се твърдеше, че служителката на алкохолния бос про­карва чрез сайта публи­кации срещу определени хора, конкуренти на боса й Миню Стайков. Въпреки че Атанас Чоба­нов отрича подобна зави­симост, досега той не е написал нито един критичен текст срещу „Винпром Карно­бат“ или въобще анализ на алкохолния бизнес в България. Още по-скандалното е, че фирмата на Миню Стайков е сред спонсо­рите на Атанас Чобанов, което предполага защита на бизнес интересите на винпрома, както и атаку­ване на негови конкурен­ти. Съмненията се подсил­ват от своеобразен диа­лог между журналиста и Ваня Милчева във Фейсбук, който гласи следното:

Atanas Tchobanov: Мил­чева, ще почна да искам хонорари за Фейсбук статусите си.

Vannya Milcheva: той бю­джетът за Вашите хоно­рари отдавна е заделен. Наско, това е поредната ти прекрасна статия, с която ми напълни душата. 

Самата Милчева навре­мето е работила в инфор­мационна агенция „Бал­кан“. Любопитното е, че тя е купена впоследствие тъкмо от фирмата за про­изводство на алкохолни напитки „СИС индъстрис“, чий­то собственик е Миню Стай­ков. Проектът обаче се про­валя и агенци­ята изчезва.

“Като поддръжник на идеята за единството на автентичната десница винаги съм казвал, че Борисов е менте. Но истина е също, че от гледна точка на европейските ценности Борисов е по-голямото зло от един Станишев, който поне не е предвождал банда главорези и мрази Гоце за разлика от Борисов. Не казвам това, защото това комунистическо отроче много ми допада, а защото не ми допада фактът, че държавата ни се управлява от автентична мутра, която разгражда и малкото постигната под европейски натиск държавност.”  – Атанас Чобанов

Атанас Чобанов е човекът, който урежда партньорството на “Биволъ” с Уикилийкс, донесло национална известност на българския сайт.

“Биволъ” се оказа един от най-слабите партньори на Джулиан Асанж. Причината е, че сайтът няма ресурс за детайлни разследвания по информациите от секретните грами на американските посланици, какъвто притежават другите контрагенти в Европа – “Гардиън”, “Монд”, “Ел Паис” и “Шпигел”. Още при публикуването на първия документ Чобанов и Асен Йорданов се застраховаха: “Ние като журналисти не можем да се подпишем под твърденията за съпричастност на цитираните лица и фирми към престъпна дейност, както е направил посланик Пардю, разполагащ с източници и методи за събиране на информация, които вероятно далеч надхвърлят възможностите на журналистиката.

В събота, на 9 юни 2012 г., в електронната поща на сайта „Хроники” се получи писмо от Атанас Чобанов. Писмото получила журналистката Люба Манолова във връзка с излязъл коментар, в който открито показвала, че не оценява дейността на лицето Асен Йорданов (собственик на Биволъ), като стойностна и значима за един журналист! Същото право, да не харесва, има всеки, който чете сайта „Хроники”.  Заради факта, че не харесвала Асен Йорданов и си позволявала да изкаже лично мнение, така нареченият Атанас Чобанов (кученцето джавкач) квалифицирал личното и мнение като недостойна клевета и обида.  Статията тук – Атанас Чобанов наложи забрана на „Хроники”!

Обърнете внимание, цензурират се между журналисти също!

Кой е Асен Йорданов?

Роден е на 3 февруари 1964 година в Бургас. Син е на българския поет Недялко Йорданов и брат на Недялко Недялков. Работил във вестниците „Стандарт“, „Монитор“, „Политика“ и „Телеграф“, след което преминава на свободна практика. Йорданов е редактор, заедно с блогъра Атанас Чобанов, на портала bivol.bg.  Завършил българска филология. На 24 години си направил бивак край едно запуснато странджанско село и живял в планината в продължение на 5 години. Веднъж в годината слизал да види баба си, която го била отгледала. През 1992 г. след „промените“ слиза от планината и се заключва в жилището си, където не излиза в продължение на 9 месеца, после започва работа в българските медии, където моментално е отритнат от колегите си.

През 2012 г. заявил пред българска телевизия, че нито една българска медия не публикувала информацията от Тагесцайтунг за премиера Борисов! Това е абсолютна лъжа. Канал 3 пусна информацията за Тагесцайтунг по едно и също време със сайта „Хроники” – как така Йорданов не забеляза това, след като единствено в Канал 3 се появява да отегчава аудиторията с неистовите си усилия да е едновременно Удуърт и Бърнстейн / журналистите, които разкриха аферата Уотъргейт – бел. Л. М. за Асен Йорданов/? Информацията за Тагесцайтунг бе пусната и в други сайтове, които явно Йорданов не чете, защото ако си правеше труда да ги отваря, щеше да му проличи!

През 2007 година е бил нападнат с нож и бухалки от 3-4 души пред дома си в Бургас, но казва, че поради тренировките и обучението си в бойни изкуства успял да ги отблъсне. Така и никога разследващият журналист не успял да разбере кой стои зад това нападение нито да разпознае нападателите си.  Някои хора твърдяха тогава, че Асен имал навика да не връща заеми, които е взимал от свои познати и затова сигурно са го набили, а после затова не е искал да разследва и да посочи   кой стои зад нападението.

В bivol.bg почти няма реклами, а на централно място е поместен призив за събиране на дарения. Публикуван е отчет за всяка получена сума, според който през 2011 г. са събрани 153 евро, през 2012 г. – 4037 евро, а от началото на 2013 г. – 3311,50 евро. Сумите са разпределени в отделни дарителски кампании – за съдилища и адвокати, за финансиране на журналистически разследвания и за хостинг и поддръжка на сайта. Според годишните финансови отчети на “Бивол” ООД през 2009 г.  фирмата няма финансова дейност, през 2010 г. има 4 хил. лв. приходи, а през 2011 г. отново във всички графи са записани нули. “Бивол” ООД не е първото бизнес начинание на Асен Йорданов. Още през 1994 г. той влиза в съдружие със своя връстник Светлозар Лолов във фирмата за детективска и охранителна дейност “Сани” ООД. После Лолов ще се превърне в герой на “Биволъ”, вече известен като Оризовия барон. Преди две години и половина прокуратурата повдигна обвинение към бургаския бизнесмен за ръководене на организирана престъпна група за имотни и данъчни измами, изнудване, рекет и побой. Лолов и съпругата му, също обвиняема, обаче вече бяха успели да напуснат страната в посока САЩ и са обявени за международно издирване.

Зад сайта “Биволъ” стои “Бивол” ООД – дружество, учредено през септември 2009 г. в Бургас, което е регистрирано с широк кръг от предмети на дейност. Сред тях освен характерните за медии са и “покупка, проектиране, строеж и обзавеждането на недвижими имоти с цел отдаване под наем или продажба, хотелиерски, ресторантьорски и туристически услуги”, както и “търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, складови сделки, лицензионни сделки, стоков контрол”. Брей, че то бизнес се въртяло, но въпреки това те искат още от всички нас, гражданите да ги финансираме.

Управители и съдружници с равни дялове във фирмата от по 2500 лв. са журналистът Асен Йорданов и пиар специалистът Алберта Леон Алкалай (жена му). “Бивол” ООД е регистрирано на домашния адрес на Алкалай. Тя e и управител на ПР агенция ИМИДЖ ЕДВЪРТАЙЗИНГ, чиито капитал е от “АЙДИЪС ФОР ЯНГ ИМИДЖ” ООД – САЩ , който в България е представен от Асен Янчев Кузмов. Асен Янчев Кузмов е бил кандидат за общински съветник в Поморие от квотата на БСП. Замесен е и с НДСВ, тоест Тройната коалиция ПЛЮС СДС.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *